bg en ru

Събития

15/01/2010
Откриване на изложба Прозрения

Счупих оковите. Летя. Чувствам свободата. Изпълнена съм с Любов и съм над всичко.

Силна съм ,затова съм сама.

Себе си съм. Не искам да наранявам ,бъдейки.

Когато отворих Кутията ,не влязох ,както мислех ,в по-тясна клетка.

Усещам света ,искам да кажа Мирозданието.

Богородица.

Жената, това крехко и отворено същество ,което прие Бог в себе си и го носи и му даде живот.И сама не знаеше как стана това.

Наблюдаващата- цялата болка.Приемаща болката.Трансформирайки Болката…Няма думи…Времето е спряло във Вакуум…Тишина

За да спасиш душата си ,трябва да разрушиш тялото.

Смъртта – този праг ,който трябва да прескочиш ,за да влезеш в живота.

Света!...на сенки на спящи…

Тишина. Тишината на нощта е като да се гмурнеш в дълбоки води.

Сетивата са изострени ,а звука е тътен.Чуваш ритмичното ,шумно оттласкване на кръвта в ушите си.Времето ни е увлякло в себе си.Приспива ни ,сънуваме ,загубваме в него част от себе си ,но взимаме ,АКО МОЖЕМ ДА СИ ГО ПОЗВОЛИМ, И и плащаме ,плащаме със себе си.

Дъжда силно се заизсипва в лицето.Кръста ,който носим е тежък ,не е нежно дървото му. И потъват дълбоко в черепа тръните на короната ,която носим ,надигайки глава.

Падаме под тежестта му.

Ставаме – прашни ,уморени ,опърпани ,наранени…

Смесват се –потта ,солта с праха ,с кръвта ,сълзите – Надеждата.

Продължаваме – страх ни е.

Какво още ни очаква?

Любовта – чистата ,вечната.

Към хората?Към себе си?

Към себе си- да обичаш ,да продължиш да носиш кръста си.НЕОБХОДИМО Е.

Вярата – в кое?В себе си ,че можеш ,че още чуваш равномерния звук – пух ,пух ,пух на кръвта в ушите си.Знаеш ,че си жив ,че НЕ МОЖЕШ ПОВЕЧЕ , защото непосилен е товара на кръста ,който носиш. Невъзможно е да го дотътриш натам ,накъдето си тръгнал.Но си жив и се обръщаш за помощ СВИШЕ. И получаваш Живописта.

Тази ЖИВОПИС ,която не ме оставя да живея спокойно.Стича се отгоре ми сочна ,плътна ,страстна.Увлича ме. ЗАБРАВЯМ СЕ.

Тишина – Сълза.На радост и мъка.На любов .очакване. Солена е.МОЛИТВА. И пак идва това страдание от нищото.

Няма бягство. Чувам глас:

АЗ СЪМ ПЪТЯТ ,ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ.








Назад