bg en ru

Събития

07/06/2017
Откриване на изложба Танго

 

Страсти и изкушения.
Изложба "Танго" на Тереза Зиковска, галерия "Аросита", юни 2017
Тереза ме помоли да открия изложбата ѝ в галерия "Аросита", защото я познавам отдавна. Да, така е. Познавам я от "малка", от ученическите ѝ години в гимназията за приложни изкуства в София.
Тя, въпреки всичко, което ни поднесоха годините на безкрайния преход от комунизъм към демокрация, стана художничка. Защото и тогава, а и досега "страст" е ключовата дума, която я определя. Страст към живота и страст в изкуството, което за Тереза не е само професия, а начин на живот. 
Такава беше като ученичка, а виждам и сега, че тази страст се излива, в начина на създаване на картините директно пред публика, в избора на сюжети, в експресивните живописни мазки.
Да станеш част от спектакъла, да рисуваш и преживяваш едновременно заедно с другите изпълнители е пърформанс, в който обаче като "документация" остават картините. В днешните технологични времена твърде рядко можем да видим непосредственото преживяване на живописващ в момента художник. А това преживяване си заслужава, защото можеш да видиш, да усетиш, да се заредиш с енергията на авторите. Не случайно "Екшън Пейнтинг", въведен от Джаксън Полък, се смята за практика и експеримент довел до появата на пърформанса като изразно средство. 
Тереза сподели, че рядко  работи върху картините, които създава по време на спектакъла.
Спектакълът "Танго с Пиацола" започва по идея на оперната певица Станислава Марчева   през 2015 година. Това е проект, който осъществява амбициозен синтез на изпълнителско, оперно, танцово, драматургично и изобразително изкуство чрез музиката на Астор Пиацола, поезия на аржентински и български поети и словото на Хулио Кортасар. Досега се е състоял във Варна,Свети Влас, Пловдив, София и всеки път преживяването е различно и картините на Тереза Зиковска погледнати като визуална "документация" са различни.
Формите са резултат на субективните реакции на художничката, която трябва да реагира не само на спектакла, но и на собствените си чувства. Да се дистанцира като наблюдателка, както художник пред модел, но и да се слее като изпълнителка, за да е пълнокръвна част от цялостния спектакъл.Такова двойнствено положение  съдържа рискови моменти. Трябва да има избор на позиция и Тереза, като че ли преминава и през двете възможности.
Любовна прегръдка и танц, жена с червена рокля, жена с червена коса, жена с червена плът, плътта, самата материя -  съблазън и живот; от сюжет и образ до абстрактен ритъм и цвят, от експресивен  разказ до страстно изразяване .
Друг много интересен момент е женския поглед върху  женската страст, върху женското начало. Защото, струва ми се, винаги фокусът в картините е жената в червено. Започнах да виждам връзка в картините на Тереза Зиковска на страстта с изкушението. 
"Съблазън, прелъстяване, прелъщение", също "измама, примамка, подмамка" -така е определена в тълковния речник думата изкушение. 
Може ли това да е женската същност? Изкусителката, жената с червената рокля, която страстно ни съблазнява във вечния танц на живота? 
Така е в Библията.Съблазнените Адам и Ева са изгонени от Рая и им се налага да живеят. Какъв ще бъде техния живот и дали ще е динамичен и страстен танц зависи от свободната им воля.
В картините на Тереза  този страстен танц сякаш е неизбежно естествен, независимо от лудия ритъм. Той, ритъмът, е заразен и сякаш ни кани да се включим, да се завъртим, да се насладим, да живеем, да се изкушим от страстта.
Аделина Попнеделева  Художник с голям творчески заряд и въображение, Тереза Зиковска владее с лекота и със завиден професионализъм  изразните средства на живописта. Нейната артистична натура я провокира непрестанно да търси експерименти и импровизации в класическата кавалетна форма на картината и емоционално да я трансформира с нова, чиста енергия.
Като истински артист, тя е скъсала с академизма и с видима лекота преминава през различните жанрови граници в изкуството. Стилът й е категоричен и ясен, изграден върху експресията на индивидуалния изказ той напомня с отривистите  си мазки за джаз с кресчендото в живописното пространство, напомня за фадото със страстта с която постига дуенде на цветовете.
Серията живописни платна „Танго“ е сътворена на сцена и Тереза е един от актьорите с нестандартна роля в едноименния спектакъл . Рисува пред публиката, сред музикантите, танцьорите, артистите  директно върху едно, две или три платна с маслени бои. Рисува с трескава експресия, очите й танцуват, ръцете й се носят с ритъма на тангото и на платното цветно и магично се сливат Танго Аржентина  с музиката на Астор Пиацола, поезията на Хуан Хелман, песента и словото на Хулио Коpтасар. Вдъхновението родено в поезията и танца се превръща в завладяваща стихия въвличаща и най-непредубеденият зрител във визуалния спектакъл. Танц в танца, музика в музиката, поезия в поезията пренесени от живота на сцената влизат в емоционален диалог с живописта на Тереза. След спектакълът остават нейните картини с дишащи, страстни, танцуващи фигури под чиито ритми пространството се огъва и звучи изпълнено с емоцията на цветовете.
Изкуството на Тереза е заредено с екзистенциализъм и с вътрешна увереност, репертуарът му е като пъзел от лични истории, преживявания и разсъждения за живота, които тя пренарежда, за да укроти през философията си за живота – директно, без прикритие хаоса на света около нас и така да достигне до себе си.
Пламена Димитрова-Рачева, изкуствовед

 

Страсти и изкушения.Изложба "Танго" на Тереза Зиковска, галерия "Аросита", юни 2017


Тереза ме помоли да открия изложбата ѝ в галерия "Аросита", защото я познавам отдавна. Да, така е. Познавам я от "малка", от ученическите ѝ години в гимназията за приложни изкуства в София.Тя, въпреки всичко, което ни поднесоха годините на безкрайния преход от комунизъм към демокрация, стана художничка. Защото и тогава, а и досега "страст" е ключовата дума, която я определя. Страст към живота и страст в изкуството, което за Тереза не е само професия, а начин на живот. Такава беше като ученичка, а виждам и сега, че тази страст се излива, в начина на създаване на картините директно пред публика, в избора на сюжети, в експресивните живописни мазки.Да станеш част от спектакъла, да рисуваш и преживяваш едновременно заедно с другите изпълнители е пърформанс, в който обаче като "документация" остават картините. В днешните технологични времена твърде рядко можем да видим непосредственото преживяване на живописващ в момента художник. А това преживяване си заслужава, защото можеш да видиш, да усетиш, да се заредиш с енергията на авторите. Не случайно "Екшън Пейнтинг", въведен от Джаксън Полък, се смята за практика и експеримент довел до появата на пърформанса като изразно средство. Тереза сподели, че рядко  работи върху картините, които създава по време на спектакъла.Спектакълът "Танго с Пиацола" започва по идея на оперната певица Станислава Марчева   през 2015 година. Това е проект, който осъществява амбициозен синтез на изпълнителско, оперно, танцово, драматургично и изобразително изкуство чрез музиката на Астор Пиацола, поезия на аржентински и български поети и словото на Хулио Кортасар. Досега се е състоял във Варна,Свети Влас, Пловдив, София и всеки път преживяването е различно и картините на Тереза Зиковска погледнати като визуална "документация" са различни.Формите са резултат на субективните реакции на художничката, която трябва да реагира не само на спектакла, но и на собствените си чувства. Да се дистанцира като наблюдателка, както художник пред модел, но и да се слее като изпълнителка, за да е пълнокръвна част от цялостния спектакъл.Такова двойнствено положение  съдържа рискови моменти. Трябва да има избор на позиция и Тереза, като че ли преминава и през двете възможности.Любовна прегръдка и танц, жена с червена рокля, жена с червена коса, жена с червена плът, плътта, самата материя -  съблазън и живот; от сюжет и образ до абстрактен ритъм и цвят, от експресивен  разказ до страстно изразяване .Друг много интересен момент е женския поглед върху  женската страст, върху женското начало. Защото, струва ми се, винаги фокусът в картините е жената в червено. Започнах да виждам връзка в картините на Тереза Зиковска на страстта с изкушението. "Съблазън, прелъстяване, прелъщение", също "измама, примамка, подмамка" -така е определена в тълковния речник думата изкушение. Може ли това да е женската същност? Изкусителката, жената с червената рокля, която страстно ни съблазнява във вечния танц на живота? Така е в Библията.Съблазнените Адам и Ева са изгонени от Рая и им се налага да живеят. Какъв ще бъде техния живот и дали ще е динамичен и страстен танц зависи от свободната им воля.В картините на Тереза  този страстен танц сякаш е неизбежно естествен, независимо от лудия ритъм. Той, ритъмът, е заразен и сякаш ни кани да се включим, да се завъртим, да се насладим, да живеем, да се изкушим от страстта.
Аделина Попнеделева  



Назад