bg en ru

Събития

12/10/2006
Откриване на изложба Триадис

Дните, в които аз съм... Тялото, в което аз съм...

Времето, ситуацията, ме предизвикват да се търся в нея.

В Ева.

 

Коя е Ева?

Ева е земята. Най-често не я забелязваме, защото винаги е тук, под нозете ни. Безмълвна, безропотна, тя умее да се обогатява от всичко, което хвърляме в нея, способна е да превърне всичко в Божи дар. Приема семената и им дава плът, живот, позволява им да израстат.

Ева е смирението. Приела това последно място, защото то я зарежда с цялата творческа енергия на света. И нищо не нарушава душевната яснота, мира и радостта й.

Многолика е Ева.

Тя е майката, въплътила опита. Несломимата, несъкрушимата любов.

Ева помага на мъжкото същество, поправя го, променя го, спасява го, възродява го… Ева осъществява Адам.

Ева е премъдростта.

Но и блудницата - изменчива, независима и агресивна.

Непокорна, тя живее в сблъсъка на тялото със законите на вътрешното и външното. В сблъсъка на Ева с Адам.

Ева е саможертвата - разкъсваща се, милосърдна.

Но Ева е и лекомислена, любознателна, властна.

Ева е художница, помощница, наблюдаваща. Също ленивата, самовлюбената, нахалната, интуитивната, наивната, смеещата се, жестоката, отмъстителната - ГРЕШНАТА..

Ева, която може да укроти злото и да го превърне в благословия. А след

това да го разкаже в живописни картини.

Ева, която жадува живота. И умее да го създава. Със слово. С действие. С любов.

Ева има толкова много лица.

Кои са моите лица?

А вашите?








Назад